ВЕНЧАН

Речник на българския език

1. Венча̀н географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Винчан

2. венчан — мин. страд. прич. м. р.

венчан е производна форма на венчая (мин. страд. прич. м. р.).