БЮРГЕР

Речник на българския език

бю̀ргер съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. бю̀ргери, м.
1. ист. Свободен гражданин в средновековните европейски градове.
2. Пренебр. Човек с ограничени интереси, без духовен живот; еснаф.

Грешни изписвания (1)

  • бюргир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бюр-гер
непълен член бюр-ге-ра
пълен член бюр-ге-рът
мн.ч. бюр-ге-ри
членувано бюр-ге-ри-те
бройна форма бюр-ге-ри
звателна форма бюр-ге-ре