БУРЕНАК

Речник на българския език

бурена̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бурена̀ци, (два) бурена̀ка, м. Място, обрасло с бурени.

Грешни изписвания (3)

  • боренак
  • боринак
  • буринак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ре-нак
непълен член бу-ре-на-ка
пълен член бу-ре-на-кът
мн.ч. бу-ре-на-ци
членувано бу-ре-на-ци-те
бройна форма бу-ре-на-ка
звателна форма