БУЛДОГ

Речник на българския език

булдо̀г съществително име, мъжки род (тип 15) редактиране

Значение

мн. булдо̀зи, (два) булдо̀га, м. Порода куче с тъпа муцуна.

Грешни изписвания (2)

  • болдок
  • булдок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бул-дог
непълен член бул-до-га
пълен член бул-до-гът
мн.ч. бул-до-зи
членувано бул-до-зи-те
бройна форма бул-до-га
звателна форма