БЛИНД

Речник на българския език

блинд съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • блинт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блинд
непълен член блин-да
пълен член блин-дът
мн.ч. блин-до-ве
членувано блин-до-ве-те
бройна форма блин-да
звателна форма