БЛАТ

Речник на българския език

блат — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бла̀тът, бла̀та, мн. бла̀тове, (два) бла̀та, м. Кора за торта. Торта с два блата.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блат
непълен член бла-та
пълен член бла-тът
мн.ч. бла-то-ве
членувано бла-то-ве-те
бройна форма бла-та
звателна форма —

Връзки