БЛАГОНАМЕРЕНОСТ

Речник на българския език

благонамереност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • благонамеренос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-на-ме-ре-ност
членувано бла-го-на-ме-ре-ност-та
мн.ч. бла-го-на-ме-ре-нос-ти
членувано бла-го-на-ме-ре-нос-ти-те
звателна форма