БИСМУТ

Речник на българския език

бисму̀т съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Химически елемент — сребристосив леснотопим метал с приложение в медицината, за добиване на сплави и др.

Грешни изписвания (1)

  • бесмут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бис-мут
непълен член бис-му-та
пълен член бис-му-тът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма