БИС

Речник на българския език

бис съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

1. междум. Възглас на зрители като знак на одобрение за повторно изпълнение на номер от концертна програма.
2. същ. бѝсът, бѝса, мн. бѝсове, (два) бѝса, м. Повторно изпълнение на номер от концертна програма по желание на публиката.
Извиквам на бис. — Извиквам за повторно изпълнение.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бис
непълен член би-са
пълен член би-сът
мн.ч. би-со-ве
членувано би-со-ве-те
бройна форма би-са
звателна форма