БИЛИНГВИЗЪМ

Речник на българския език

билингвѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Двуезичие; употреба на два езика в една държава.

Грешни изписвания (7)

  • беленгвизам
  • беленгвизъм
  • белингвизам
  • белингвизъм
  • биленгвизам
  • биленгвизъм
  • билингвизам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-лин-г-ви-зъм
непълен член би-лин-г-виз-ма
пълен член би-лин-г-виз-мът
мн.ч. би-лин-г-виз-ми
членувано би-лин-г-виз-ми-те
бройна форма би-лин-г-ви-зъ-ма
звателна форма