БАУЧА

Речник на българския език

бау̀ча некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

бау̀чеш, мин. св. бау̀чих, мин. прич. бау̀чил, несв. Разг.
1. За куче — лая, вия.
2. Прен. Издавам глас или шум, който наподобява воя на куче.

Грешни изписвания (3)

  • баучъ
  • бъуча
  • бъучъ