АФАЗИЯ

Речник на българския език

афа̀зия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Загуба на способността за говорене или за разбиране на речта. Различават се моторна афазия (нарушена е способността за говорене при запазена способност за разбиране на чуждата реч), сензорна афазия (загуба на способността да се разбира значението на думите при запазен слух), синтаксична афазия (неспособност да се подреждат думите в последователности).

Грешни изписвания (11)

  • афазиъ
  • афазеа
  • афазеъ
  • афазея
  • афазиа
  • ъфазеа
  • ъфазеъ
  • ъфазея
  • ъфазиа
  • ъфазиъ
  • ъфазия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. афа-зия
членувано афа-зи-я-та
мн.ч. афа-зии
членувано афа-зи-и-те
звателна форма