АСИСТЕНТ

Речник на българския език

асистѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. асистѐнти, м.
1. В университет — най-ниското научно звание и преподавателска длъжност.
2. Помощник на професор, лекар, режисьор и др.
прил. асистѐнтски, асистѐнтска, асистѐнтско, мн. асистѐнтски.

Грешни изписвания (3)

  • асестент
  • ъсестент
  • ъсистент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. асис-тент
непълен член асис-тен-та
пълен член асис-тен-тът
мн.ч. асис-тен-ти
членувано асис-тен-ти-те
бройна форма асис-тен-ти
звателна форма асис-тен-те