АРХИМАНДРИТ

Речник на българския език

архимандрѝт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. архимандрѝти, м.
1. Управител на мъжки манастир; игумен.
2. Сан на монах, който се готви за епископ.

Грешни изписвания (7)

  • архемандрит
  • архемъндрит
  • архимъндрит
  • ърхемандрит
  • ърхемъндрит
  • ърхимандрит
  • ърхимъндрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-хи-ман-д-рит
непълен член ар-хи-ман-д-ри-та
пълен член ар-хи-ман-д-ри-тът
мн.ч. ар-хи-ман-д-ри-ти
членувано ар-хи-ман-д-ри-ти-те
бройна форма ар-хи-ман-д-ри-ти
звателна форма ар-хи-ман-д-ри-те