АПЛИК

Речник на българския език

аплѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. аплѝци, (два) аплѝка, м. Малко осветително тяло, закрепено на стена.

Грешни изписвания (1)

  • ъплик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ап-лик
непълен член ап-ли-ка
пълен член ап-ли-кът
мн.ч. ап-ли-ци
членувано ап-ли-ци-те
бройна форма ап-ли-ка
звателна форма