АНТИСЕПТИК

Речник на българския език

антисептѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. антисептѝци, (два) антисептѝка, м. Спец. Средство за обеззаразяване или за предпазване от инфекция.
прил. антисептѝчен, антисептѝчна, антисептѝчно, мн. антисептѝчни. Антисептично средство.

Грешни изписвания (7)

  • антесептик
  • антесиптик
  • антисиптик
  • ънтесептик
  • ънтесиптик
  • ънтисептик
  • ънтисиптик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-ти-сеп-тик
непълен член ан-ти-сеп-ти-ка
пълен член ан-ти-сеп-ти-кът
мн.ч. ан-ти-сеп-ти-ци
членувано ан-ти-сеп-ти-ци-те
бройна форма ан-ти-сеп-ти-ка
звателна форма