АЛХИМИЯ

Речник на българския език

алхѝмия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Средновековна химия: търсене на начини за превръщане на простите метали в скъпоценни с помощта на така нар. философски камък.
прил. алхимѝчен, алхимѝчна, алхимѝчно, мн. алхимѝчни.

Грешни изписвания (11)

  • алхимеа
  • алхимеъ
  • алхимея
  • алхимиа
  • алхимиъ
  • ълхимеа
  • ълхимеъ
  • ълхимея
  • ълхимиа
  • ълхимиъ
  • ълхимия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ал-хи-мия
членувано ал-хи-ми-я-та
мн.ч. ал-хи-мии
членувано ал-хи-ми-и-те
звателна форма