АКОМПАНЯТОР

Речник на българския език

акомпанятор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • акомпанътор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аком-па-ня-тор
непълен член аком-па-ня-то-ра
пълен член аком-па-ня-то-рът
мн.ч. аком-па-ня-то-ри
членувано аком-па-ня-то-ри-те
бройна форма аком-па-ня-то-ри
звателна форма аком-па-ня-то-ре