АЗБУЧНИК

Речник на българския език

а̀збучник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. а̀збучници, (два) а̀збучника, м. Тетрадка, тефтер или бележник, в които имена или предмети са вписани по азбучен ред.

Грешни изписвания (3)

  • азбочнек
  • азбочник
  • азбучнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аз-буч-ник
непълен член аз-буч-ни-ка
пълен член аз-буч-ни-кът
мн.ч. аз-буч-ни-ци
членувано аз-буч-ни-ци-те
бройна форма аз-буч-ни-ка
звателна форма