АВТОПАРК

Речник на българския език

а̀втопа̀рк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • автупарк
  • афтопарк
  • афтупарк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-то-парк
непълен член ав-то-пар-ка
пълен член ав-то-пар-кът
мн.ч. ав-то-пар-ко-ве
членувано ав-то-пар-ко-ве-те
бройна форма ав-то-пар-ка
звателна форма