щял съм да порутя

Речник на българския език

1. щял съм да порутя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да порутя е производна форма на порутя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).