щипци

Речник на българския език

1. щѝпци некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Приспособление, обикн. от метал, за хващане на нещо нагорещено, нечисто; хирургически инструмент.

Грешни изписвания (3)

  • штипце
  • штипци
  • щипце

2. щипци — мн. ч.

щипци е производна форма на щипец (мн. ч.).