шумата

Речник на българския език

1. Шу̀мата — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Шуматъ
  • Шумъта
  • Шумътъ

2. шумата — ед. ч. членувано

шумата е производна форма на шума (ед. ч. членувано).

Връзки