шмуля

Речник на българския език

шму̀ля некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

шму̀лиш, мин. св. шму̀лих и шмулѝх, мин. прич. шму̀лил и шмулѝл, несв. Разг. Бера бързо плодове, като откъсвам и листа, обикн. за да не ме усетят, за да не ме хванат. Шмуля орехи.
същ. шму̀лене, ср.

Грешни изписвания (1)

  • шмулъ