целокупно

Речник на българския език

1. целоку̀пно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • целокупну
  • целукупно
  • целукупну
  • цилокупно
  • цилокупну
  • цилукупно
  • цилукупну

2. целокупно — ср. р.

целокупно е производна форма на целокупен (ср. р.).

Връзки