хондром

Речник на българския език

хондро̀м некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Доброкачествен тумор, съставен от хиалинен хрущял. Най-често се среща в края на дългите кости и произлиза от епифизарния хрущял, но може да разрастне и от костите на китката и др. Различават се: енхондром (тумора разраства навън от костта) и енхондром (тумора прораства към костта и я разрушава).

Грешни изписвания (1)

  • хундром