хипертиреоидизъм

Речник на българския език

хипертиреоидизъм некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Нарушение на функцията на щитовидната жлеза, при което има прекомерно образуване на щитовидни хормони (тироксин — Т4 и трийодтиронин Т3) и повишаване на концентрацията им в циркулиращата кръв. Характеризира се с ускорен метаболизъм, най-често проявяващ се с повишена телесна температура, тахикардия и сърцебиене, тревожност, превъзбуда, тремор, диария, загуба на тегло и в определени случаи екзофталм.