хвалител

Речник на българския език

хвалѝтел — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

хвалѝтелят, хвалѝтеля, мн. хвалѝтели, м. Остар. Човек, който хвали.

Грешни изписвания (7)

  • фалител
  • фалитил
  • фълител
  • фълитил
  • хвалитил
  • хвълител
  • хвълитил

Връзки