фалага

Речник на българския език

фала̀га некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

остар.
дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели с пръчка по стъпалата (във възрожденските училища)

Грешни изписвания (3)

  • фалагъ
  • фълага
  • фълагъ