уха

Речник на българския език

1. у̀ха некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

междум. Разг. За израз на учудване и недоверие. Уха! Много голяма заплата вземаш. Работя всеки ден по десет часа. — Уха! Не ми се вярва.

Грешни изписвания (1)

  • ухъ

2. уха — сег. вр., 3 л., ед. ч.

уха е производна форма на ухам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. уха — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

уха е производна форма на ухам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. уха — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

уха е производна форма на ухам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).