усул

Речник на българския език

усу̀л — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Остар. Способ, леснина; колай. • Усул-усул. Остар. Леко, тихо, внимателно.

Грешни изписвания (1)

  • осул

Връзки