уровен

Речник на българския език

уро̀вен — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот.

Грешни изписвания (3)

  • оровен
  • оровин
  • уровин

Връзки