умряло

Речник на българския език

1. умря̀ло — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. умрела̀, ср. Разг.
1. Погребение. Ходя на умряло.
2. Мъртвец. Изнасят умрялото.
• Като на умряло. — Разг. Тъжно, скръбно, тихо; безутешно. Плаче като на умряло.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • омряло
  • омрялу
  • умрялу

2. умряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умряло е производна форма на умра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. умряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

умряло е производна форма на умра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. умряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

умряло е производна форма на умра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

5. умряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

умряло е производна форма на умра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

Връзки