укореня се

Речник на българския език

укореня̀ се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

укоренѝш се, мин. св. укоренѝх се, мин. прич. укоренѝл се, св.вж. укоренявам се.

Грешни изписвания (7)

  • окореня се
  • окориня се
  • окуреня се
  • окуриня се
  • укориня се
  • укуреня се
  • укуриня се