уема

Речник на българския език

уѐма — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

уѐмеш, мин. св. уѐх, мин. прич. уѐл, св. — вж. уемам.

Грешни изписвания (3)

  • оема
  • оемъ
  • уемъ

Връзки