уем

Речник на българския език

у̀ем некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Остар. Зърно, което се удържа като наем за мелене или при др. операции.
2. Разг. Плат от вътрешната страна при ръб на дреха.

Грешни изписвания (1)

  • уим