угодно

Речник на българския език

1. уго̀дно — наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • огодно
  • огодну
  • угодну

2. угодно — ср. р.

угодно е производна форма на угоден (ср. р.).

Връзки