търлъци

Речник на българския език

1. търлъ̀ци — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., търлъ̀к, м. Диал. Терлици.

Грешни изписвания (3)

  • тарлъце
  • тарлъци
  • търлъце

2. търлъци — мн. ч.

търлъци е производна форма на търлък (мн. ч.).

Връзки