тъпо

Речник на българския език

1. тъ̀по — наречие (тип 188) редактиране

Значение

вж. тъп

Грешни изписвания (1)

  • тъпу

2. тъпо — ср. р.

тъпо е производна форма на тъп (ср. р.).

Връзки