тумтя

Речник на българския език

тумтя̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

тумтѝш, мин. св. тумтя̀х, мин. прич. тумтя̀л, несв. Издавам тъп, приглушен звук.

Грешни изписвания (4)

  • томтйа
  • томтйъ
  • тумтйа
  • тумтйъ

Връзки