топирам

топѝраш, несв. и св.; какво. Реша коса в посока към главата, за да стои бухнала.
топирам се. — Разг. Топирам косата си.
прил. топѝран, топѝрана, топѝрано, мн. топѝрани. Топиран кок. Ходи с топирана коса.