та

Речник на българския език

та съюз (тип 189) редактиране

Значение

съюз.
1. Диал. За свързване на еднородни части в простото изречение и на прости изречения в сложно; и.
2. Разг. За противопоставяне. Аз не успях, та той ли?
3. За следствие; затова, поради което. Купих още една, та станаха общо пет.
4. За присъединяване; и. Изключиха го и не можа да завърши. Та така, скита се сега насам-натам.



част.
1. Разг. За подчертаване; че. Като каза колело та колело — извади ми душата.
2. Диал. За подсилване на въпросителни частици и думи или като въпросителна частица. Успях да говоря с него. — Е, та?