сънотворно

Речник на българския език

1. сънотво̀рно наречие (тип 188) редактиране

Значение

мн. сънотво̀рни, ср. Сънотворно лекарство; приспивателно.

Грешни изписвания (7)

  • санотворно
  • санотворну
  • санутворно
  • санутворну
  • сънотворну
  • сънутворно
  • сънутворну

2. сънотворно — ср. р.

сънотворно е производна форма на сънотворен (ср. р.).