сурва

Речник на българския език

1. су̀рва некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

прил., неизм.
Сурва година. — Здрава, весела година (като пожелание).

Грешни изписвания (1)

  • сурвъ

2. сурва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сурва е производна форма на сурвам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. сурва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сурва е производна форма на сурвам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. сурва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сурва е производна форма на сурвам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).