стърга

Речник на българския език

1. стъ̀рга некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. стъ̀рги, ж.
1. Тесен отвор, през който овцете преминават една по една, за да бъдат издоени.
2. Прен. Разг. Трудност, препятствие.

Грешни изписвания (1)

  • стъргъ

2. стърга — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

стърга е производна форма на стържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. стърга — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

стърга е производна форма на стържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).