стриктура

Речник на българския език

стрикту̀ра некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Ограничено стеснение на кух орган, напр. стриктура на хранопровода след изгаряне.

Грешни изписвания (3)

  • стректура
  • стректуръ
  • стриктуръ