сонант

Речник на българския език

сона̀нт некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. сонанти, (два) сонанта, м. Спец. В езикознанието — съгласен звук, който сам може да образува сричка.

Грешни изписвания (1)

  • сунант