серотерапия

Речник на българския език

серотера̀пия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Лечение със серум, при което в организма се вкарват готови антитела, които неутрализират микроорганизмите или техните токсини. Различават се: антитоксични (противотетаничен, противодифтериен и др. ), антибактериални (противоантраксен и противочумен) и антивирусни (против бяс, хеморагична треска) серуми.

Грешни изписвания (47)

  • серотерапеа
  • серотерапеъ
  • серотерапея
  • серотерапиа
  • серотерапиъ
  • серотирапеа
  • серотирапеъ
  • серотирапея
  • серотирапиа
  • серотирапиъ
  • серотирапия
  • серутерапеа
  • серутерапеъ
  • серутерапея
  • серутерапиа
  • серутерапиъ
  • серутерапия
  • серутирапеа
  • серутирапеъ
  • серутирапея
  • серутирапиа
  • серутирапиъ
  • серутирапия
  • сиротерапеа
  • сиротерапеъ
  • сиротерапея
  • сиротерапиа
  • сиротерапиъ
  • сиротерапия
  • сиротирапеа
  • сиротирапеъ
  • сиротирапея
  • сиротирапиа
  • сиротирапиъ
  • сиротирапия
  • сирутерапеа
  • сирутерапеъ
  • сирутерапея
  • сирутерапиа
  • сирутерапиъ
  • сирутерапия
  • сирутирапеа
  • сирутирапеъ
  • сирутирапея
  • сирутирапиа
  • сирутирапиъ
  • сирутирапия