седенкар

Речник на българския език

седенка̀р — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

седенкарят, седенкаря, мн. седенкари, м. Остар. Момък, който ходи по седенки.

Грешни изписвания (3)

  • сединкар
  • сиденкар
  • сидинкар

Връзки