свъртя се

Речник на българския език

свъртя̀ се некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

свъртиш се, мин. св. свъртях се, мин. прич. свъртял се, св.вж. свъртам се.

Грешни изписвания (3)

  • свартя се
  • свартя си
  • свъртя си